09 януари, 2011

Шенген не означава право на работа

През последната седмица сред българите цари оживено взаимно дезинформиране. На няколко пъти вече водя разговора, в който обяснявам, че и "да ни вземат" в Шенген, пак няма да имаме право на работа в Германия, Холандия и Великобритания без нуждата от специално разрешително. Лекцията накратко:

В Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС от 2005 (или по-конкретно в един от анексите му) се предоставя право на всяка страна член на ЕС да ограничи достъпа ни до пазара си на труда за период от максимум 7 години след влизането ни в Съюза.
Това няма нищо общо с нито едно от нещата, наречени Шенген - нито селото, нито договорът, нито зоната, нито визовия режим, нито информационната система... Шенген най-общо казано е елемент от полицейското сътрудничество и най-важният му ефект за некриминалната част от гражданите на ЕС е липсата на каквато и да била гранична проверка при пресичане на вътрешна граница. Тоест да влезеш от Добричка във Варненска област става по същата процедура, по която влизаш от Добричка област в област Констанца.
Другото готино нещо е, че ако ти откраднат колата в Испания, френските полицаи ще знаят едновременно с испанските. Откакто сме в Шенгенската информационна система (месец-два), постоянно и ние, и румънците ловим разни крадени в ЕС Кайени и Q7-ци.
Бидейки елемент от полицейското сътрудничество, Шенген не може и никога не е можел да има каквото и да било общо с вътрешния пазар, елемент от който е свободата на придвижване и установяване на работниците, от която ние сме нечестно, но законно лишени. Само до преди няколко месеца, докато Лисабонският договор не беше приет, тези две неща бяха съответно в пътвата и третата колона на ЕС, тоест съвсем различни институции се занимават с тях, имат най-различни компетенции - в сферата на общия пазар ЕС може да нарежда на членовете какво да правят, докато в полицейско сътрудничество трябва да се вземат решенията единодушно от (правителствата на) членовете. Затова в момента Германия и Франция като държави казват, че ще ни блокират, а не някоя ЕС институция - различни компетенции. Предпазната клауза за въздушния транспорт се контролираше от ЕК, а не от държавите членове, защото е елемент от първата колона - общ пазар.
Повече за свободата на придвижване и установяване, тук (има много хубава таблица, огромна е, ще я видите): http://en.wikipedia.org/wiki/Free_movement_of_workers